Постинг
11.11.2006 22:13 -
Не сме ли роби на свободата си...
Да си социално животно не е никак лесно. Никой не те пита искаш ли да се родиш, къде, кои да бъдат родителите ти...Дори име ти избират. Каква чест! А името задължава. Уважението към създателите ти някак си те задължава да носиш името си с гордост.
И борбата вече започна. Трябва да хапваш точно тогава, когато не ти е до това. Да не пропускаме и следобедния сън - така омразната за всяко новородено социално животно следобедна дрямка. Следва борбата за още половин час пред телевизора или на детската площадка. И пак ядене в неподходящо време.
Някак неприемливо звучи да стоиш затворен и да се образоваш, когато навън други социални животни - набори - играят на Стражари и Апаши. И водиш поредната борба със себе си - да тропаш с крак и да се тръшкаш или да си останеш образец за "примерно социално животно".
Искаш да имаш същото камионче като на Пешо, но татко ти не е на същия пост, на който се подвизава Пешовия татко. И с камиончето се размина, и с марковите дънки, и с компютъра, и с конструктора, но... в случая борбата не прави парата.
Внезапно осъзнаваш, че си станал едно голямо социално животно, което създава социални контакти и трупа социален опит. И докато се обърнеш, разбираш, че е дошъл моментът, в който получаваш "свободата си".
И тогава започва същинската борба! Свободен си да избираш с какво да изкарваш хляба си, с кого да живееш, кои да бъдат твои приятели или врагове... И отново ставаш зависим.... от свободата си.
***
Има нещо сбъркано в това пътуване от раждането до смъртта.
Вземаме най-важните решения в живота си именно тогава, когато сме най-неподготвени за това. Когато сме готови, с достатъчно натрупан опит да решим коя е правилната стъпка, която трябва да предприемем, вече е твърде късно, или нямаме сили за това. Отдавна сме станали роби на собствената си свобода.
И борбата вече започна. Трябва да хапваш точно тогава, когато не ти е до това. Да не пропускаме и следобедния сън - така омразната за всяко новородено социално животно следобедна дрямка. Следва борбата за още половин час пред телевизора или на детската площадка. И пак ядене в неподходящо време.
Някак неприемливо звучи да стоиш затворен и да се образоваш, когато навън други социални животни - набори - играят на Стражари и Апаши. И водиш поредната борба със себе си - да тропаш с крак и да се тръшкаш или да си останеш образец за "примерно социално животно".
Искаш да имаш същото камионче като на Пешо, но татко ти не е на същия пост, на който се подвизава Пешовия татко. И с камиончето се размина, и с марковите дънки, и с компютъра, и с конструктора, но... в случая борбата не прави парата.
Внезапно осъзнаваш, че си станал едно голямо социално животно, което създава социални контакти и трупа социален опит. И докато се обърнеш, разбираш, че е дошъл моментът, в който получаваш "свободата си".
И тогава започва същинската борба! Свободен си да избираш с какво да изкарваш хляба си, с кого да живееш, кои да бъдат твои приятели или врагове... И отново ставаш зависим.... от свободата си.
***
Има нещо сбъркано в това пътуване от раждането до смъртта.
Вземаме най-важните решения в живота си именно тогава, когато сме най-неподготвени за това. Когато сме готови, с достатъчно натрупан опит да решим коя е правилната стъпка, която трябва да предприемем, вече е твърде късно, или нямаме сили за това. Отдавна сме станали роби на собствената си свобода.
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
За този блог
Гласове: 45
Архив
Блогрол
